Георги Райков е не просто име в българската борба – той е символ на сила, воля и непоклатим дух. Роден на 18 октомври 1953 г. в София, още от детството си носи решимост и страст към спорта. С всяко негово излизане на тепиха се усещаше сърцето му – отдадено на борбата и жадуващо за върхове.
Днес в рубриката ни "45 години шампиони" си спомняме за големия борец.
Под ръководството на треньора Христо Мирянов Райков бързо се утвърди като една от най-ярките звезди на класическата борба у нас. Талантът му не остана незабелязан – още като юноша спечели световната и европейската титла.
Преходът при мъжете беше предизвикателство, но той го прие с хладнокръвие и упоритост.
Европейската титла през 1975 г., последвалите световни отличия и стабилните изяви на големи форуми му донесоха уважение и разпознаваемост.
Истинската слава дойде на олимпийските игри в Москва. Райков замина със самочувствие – само няколко месеца по-рано бе станал първенец на Европа. Подготовката му бе насочена основно към двубоя с най-сериозния конкурент – местния любимец Николай Балбошин, шампион от Монреал'76 и трикратен световен №1. Бухала, както го наричат приятелите му, дори караше съотборниците си да симулират стила на съперника, за да открие тайно оръжие.
Сблъсъкът обаче не се състоя – Балбошин получи контузия. Това не попречи на българина да спечели пет поредни срещи, а на финала надделя над поляка Роман Биерла, дисквалифициран за пасивност след 7.52 минути борба.
Олимпийските игри в Москва се оказаха последното му състезание – Райков прекрати кариерата си едва на 27 години, но вече бе вписал името си със златни букви в историята на българската борба.
Георги Райков не беше само спортист – той беше наставник, приятел и вдъхновение. С голямо сърце и чувство за хумор, той посвети годините след активната си кариера на младите борци. Вдъхваше им увереност и предаваше философията си: истинската победа се крие в постоянството и любовта към спорта.
Съдбата обаче бе жестока. На 12 август 2006 г., по време на чествания в Копривщица за 35-годишнината от първата световна отборна титла по класическа борба, Райков почина внезапно от инфаркт.
Загубата остави дълбока празнина, но паметта му живее – ежегодният турнир за кадети в Копривщица напомня на новите поколения, че страстта и отдадеността никога не умират.
През цялата си кариера Райков завоюва медал от всяко състезание, в което участва. Той е младежки световен (1973) и европейски шампион (1974). При мъжете дебютира на европейското първенство в Людвигсхафен през 1975 г., където печели титлата в категория до 90 кг, а по-късно се състезава и при 100-килограмовите.
Той е двукратен европейски шампион (1975, 1980) и двукратен сребърен медалист (1977, 1978). На световните първенства е вицешампион през 1978 и 1979 г. и бронзов медалист през 1977 г.
Снимки: "Журнал за борба"
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
