Наим Сюлейманоглу, човек със скромен ръст, но с колосална власт, записа името си със златни букви в историята на турския и международния спорт като легендарния "Джобен Херкулес".
Неговото въздействие се простира далеч отвъд вдигането на тежести, което го прави икона в сферата на спортните постижения и човешката устойчивост.
Висок едва 1,47 метра, забележителното пътешествие на Сюлейманоглу в света на вдигането на тежести започва с три последователни олимпийски златни медала - в Сеул 1988 г., Барселона 1992 г. и Атланта 1996 г.
Трагично, животът на Сюлейманоглу прекъсва, когато той умира от чернодробна недостатъчност на 50-годишна възраст на 18 ноември 2017 г. Погребан е в Истанбул.
Докато Турция се подготвя да отбележи 100-годишнината от провъзгласяването на републиката (на 29 октомври), историята на Сюлейманоглу заема централно място, подчертавайки неговите изключителни постижения и уникалното му място в историята на турския спорт като един от най-великите олимпийски щангисти на всички времена, пише dailysabah.com.
Роден на турски родители в Кърджали на 23 януари 1967 г., Сюлейманоглу започва своето пътешествие по вдигане на тежести едва на 9-годишна възраст.
Изкачването му е мълниеносно - той представлява България и печели световното първенство за юноши през 1982 г. в Сао Пауло, отбелязвайки първата си световна титла и поставяйки първия си световен рекорд само на 15-годишна възраст.
Брилянтността му е неоспорима и му спечели титлата най-добър щангист в света през 1984, 1985 и 1986 г.
Политическият климат на епохата обаче преобръща историята му, тъй като България, под режима на Тодор Живков, му налага да промени името си без негово съгласие, преименувайки го на Наум Шаламанов, пише още "Сабах".
Повратната точка настъпва на олимпийските игри в Сеул през 1988 г., когато той се превръща в легенда.
Той чупи рекорди, като вдигна 190 кг. в изтласкването, постижение, което надвишава три пъти собственото му тегло.
Златото в Южна Корея идва две години, след като Сюлейманоглу дезертира в Турция в знак на протест срещу режима в България.
Историята на бягството му от България е вълнуваща глава от живота му.
На Световната купа в Мелбърн през 1986 година, след като взима златен медал, по време на турнира Наум успява да избяга от българската делегация.
Пътят към свободата го отвежда до турското посолство в Австралия, където търси убежище. По това време той все още е известен като Наум.
При тайна операция той е транспортиран от Австралия до Лондон и след това до столицата на Турция - Анкара, с помощта на частен самолет, изпратен от тогавашния турски премиер Тургут Йозал.
България се съгласи да го остави да представлява Турция в международни състезания в замяна на 1 милион долара, платен от турското правителство.
През 1992 г. той е обявен за най-добър спортист в световен мащаб от комисията по пресата на Международната федерация по вдигане на тежести (IWF).
Кариерата му бе осеяна със златни медали на три последователни олимпийски игри – 1988, 1992 и 1996 г. – заедно със седем световни и европейски титли.
Като доказателство за световното му признание, ликът му е на корицата на Time на 3 октомври 1988 г. след грандиозното му представяне на Игрите в Сеул.
Историята на живота му дори беше увековечена във филм, издаден през 2019 г.
Пътят на Наим от младо момче, вдигащо тежести в България, до спортната икона е доказателство за неговия несломим дух и непоколебима решителност.
Неговото наследство остава, като вдъхновение за амбициозни спортисти и напомняне за непреходната сила на човешката издръжливост в лицето на трудностите, завършва материалът на "Сабах".
За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света.
Поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 г.
Наим е два пъти шампион на България за мъже – през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 г. в кат. 44 кг на първенството в Силистра.
През 1986 г., докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.
През 1984 г. става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, шампионка на алтернативните олимпийски игри Дружба-1984 в Москва. Втори е в анкетата и през 1985 г. след победителката във финала за Световната купа в Канбера 1985 г. Стефка Костадинова.
Печели с екипа на Турция 5 световни и 4 европейски титли. За комшиите има златни медали на олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 г. В Сидни през 2000 г. прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера.
