Най-новата рубрика на bTV за олимпийските игри в Москва 1980 продължава с Илиян Недков. Той не само печели първият олимпийски медал по джудо за страната ни! Той е един от пионерите на японския спорт в България.
Макар да започва със спорта по неволя, постиженията му говорят сами за себе си – трикратен балкански шампион, бронзов медалист от европейското първенство по джудо в Дебрецен през 1981 г., четвърти на световното в Москва през 1983 г., и разбира се олимпийския бронз, също в руската столица през 80-та. Така джудото постепенно се превръща не просто в призвание, а в смисъл на живота му.
"В моето родно село учителят ни по физическо ни занимаваше с борба и до осми клас съм тренирал борба. След това като отидох в прогимназията в Русе, там направиха едно градско първенство по джудо и всички, които тренирахме борба, ни облякоха по едно кимоно. Единственото, което знаех е, че има задържания и на това състезание станах първи"
"После ме викаха отвсякъде да тренирам, обаче аз виках оставете го това джудо. На първото републиканско не знаех правилата. Тогава не разбирах изобщо съдиите, те говореха с едни японски термини. По време на битките аз постоянно гледах към треньора си Валентин Петров, да ми каже дали изобщо се справям добре. Там, на това състезание, станах втори, а 1-2 години по-късно станах републикански шампион за младежи и втори при мъжете и така ме взеха в ЦСКА на редовна служба като състезател"
"Спорта ме запали тогава, когато станах републикански шампион - без да знам правилата и терминологията"
В ЦСКА едва на 16 години, той започва истинската си професионална подготовка с тренировки, режими и състезания.
"Първия ми златен медал си го спомням, да. Той беше преди да вляза в казармата на едно състезание "Десетте най-добри в България". Аз бях във ваканция и така малко се бях отпуснал. Две тренировки имах само, но тогава победих всички. На вечерята след турнира, заспах на масата с кюфтето в ръка"
"Най-яркият ми ранен спомен обаче е от едно състезание в Унгария още като юноша. Тогава спечелих златен медал и след състезанието нали знаете пускат химна. На нашия главен секретар му стана толкова емоционално, че даже се просълзи"
78-ма година става първи при мъжете в България по джудо и покрива норматива за наградата "Майстор на спорта".
Тогава назначават нов треньор - Кольо Бояджиев, който да подготвя националния отбор по джудо за олимпиадата в Москва.
„До 78-ма година нашия спорт беше почти аматьорски. Нямаше централизирана подготовка, правят един лагер, след това европейско и за това нямаше и успехи. Две години преди Москва започнахме подготовка с целогодишни лагери с 20-30 състезатели, много турнири, участие на много международни сборни лагери“
„Първите резултати, които получи българското джудо са на олимпийските игри. Аз станах трети и Митко Запрянов в тежка категория стана втори. Но това се дължеше на две години труд, под шапката на професор Райко Петров. След това започнахме да взимаме медали от европейски, от световни и достигнахме това високо ниво българското джудо“
"Последният лагер преди Москва ходих да се тегля. Това никога няма да го забравя! Трябваше да се състезавам в категорията до 65 килограма, а аз бях станал 75. Трябваше да сваля 10 килограма, 20 дни преди олимпийските игри. На този лагер просто се чувствах непобедим. Срещу моите партньори в спарингите правех много чисти победи, чувствах се в много добра форма"
„На Игрите в моята група се паднаха олимпийският шампион от Монреал Родригес от Куба, световният шампион Николай Саладухин от Русия, европейският шампион Райсман от ГДР. Така се развиха нещата, все пак трябва да победиш един от силните. Аз загубих от руснака на полуфиналите и за бронзовия медал победих европейския шампион Райсман“
„Първите две срещи ги спечелих с чисти победи. Следващата трета ми беше с руснака, който беше много здрав и корав и него не успях да надвия. Единствената ми загуба беше от него. След това победих един чех, който е медалист от европейски първенства и на малкия финал срещу германеца - моята най-трудна победа. Той ме водеше, имаше една оценка, която беше дадена от съдиите и не беше много реална. Това ме амбицира още повече и последните 12 секунди му взех по-висока оценка“
„Там на място не успяхме да почувстваме тази еуфория, като тази когато се прибрахме в България. Посрещането на аерогарата с приятели и семейство беше уникално. После бях в общинският съвет в Русе, там също ме наградиха, а в моето село ме посрещнаха с музика и банкет“
"Всичко тогава беше затворено. След като се прибрахме в България няколко души ме питаха как беше, а аз им отговарях: "Истински комунизъм!" Пред всеки един блок си имаше охрана и не пускаха кой да е. Даже блоковете на мъжете и жените бяха отделни "
"Другото интересно беше, че всяка сутрин си правихме развод пред блока с председателите на БОК и БСФС. Всеки, който печелеше медал го награждаваха с възпоменателни грамоти и едно олимпийско мече. Моето обаче изчезна някъде от общежитието"
"85-та се отказах от професионалния път. Даже преди да завърша НСА (1986) станах помощник треньор на българския национален отбор. След това през 89-та ме поканиха да бъда старши треньор на младежкия национален отбор и да поема Централно спортно училище "Олимпийски надежди". Тогава си вървеше добре, имахме си тренировки и международни турнири. Обаче дойде демокрацията и ни казаха "Търсете си спонсори"
След като разформират Централното спортно училище "Олимпийски надежди", Недков се мести да тренира деца в Кипър. Там той работи и с националния отбор на страната.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
