Матея Кежман беше нападател, от когото защитниците се страхуваха. Машина за голове с прякор „Батман“, чиито попадения огласяха стадиона на ПСВ в Айндховен.
Роден на 12 април 1979 г. в Земун, в спортно семейство с баща вратар, той изглеждаше предопределен за голяма кариера.
В Партизан се превърна в идол след победен гол срещу Цървена звезда в последната минута, а в Нидерландия бе идол за мнозина.. За четири сезона в ПСВ реализира впечатляващите 129 гола в 176 мача, спечели титли, три пъти стана голмайстор на лигата и през 2003 г. беше избран за футболист №1 в страната. Партньорството му с Ариен Робен – „Батман и Робин“ – изглеждаше началото на още по-голям възход.
Трансферът в Челси при Жозе Моуриньо трябваше да бъде върхът. Вместо това се оказа повратна точка. На „Стамфорд Бридж“ Кежман не оправда очакванията – едва 7 гола в 41 мача, въпреки че спечели титлата във Висшата лига и отбеляза важен гол във финала за Купата на лигата срещу Ливърпул.
Последваха още няколко спирки - Атлетико Мадрид, Фенербахче, Пари Сен Жермен, Зенит, но блясъкът от Айндховен така и не се върна. Кариерата му приключи рано – едва на 33 години.
След края на футбола започна още по-трудният период. Самият Кежман призна, че е загубил милиони евро заради грешни инвестиции и доверие в неподходящи хора.
Личният му живот обаче остана стабилната му опора. Днес той е баща на шест деца и открито признава, че семейството и вярата са истинският център на живота му.
Някога част от европейския футболен елит и големите градове, днес Кежман живее далеч от светлините на прожекторите – между Белград, Копаоник и Ада Бояна. Именно на Копаоник той създаде туристическия комплекс „Кежмански планински къщи“, превърнал се в основа на новата му финансова стабилност и по-спокоен живот сред природата.
Макар да се оттегли от публичността, той остана във футбола като агент. Най-големият му успех е работата със Сергей Милинкович-Савич, който играе за Ал Хилал.
