Дни делят Александър Везенков до дебют в първия официален мач с екипа на Сакраменто от новия сезон в НБА. Българинът се представя силно в контролите до момента, а отзвукът за него в американските медии е повече от положителен.
Екипът на bTV Спорт пък единствен успя да заснеме специално интервю с най-добрия играч в Европа преди той да отлети за своя нов дом отвъд океана. Това се случи в края на лятото, а днес, в чест на Везенков и на всички, които обичат баскетбола, ви припомняме какво ни каза тогава Саша:
Понеделник преди обяд. Паркираме пред залата в Ботевград половин час преди уговорката с най-добрия спортист на България и без всякакъв коментар: категорично най-добрият играч в баскетболната Евролига през последния сезон – Александър Везенков.
Ето го и него. 15 минути по-късно.
"Подранили сте", изрича момчето, благодарение на което България фигурира върху картата на един от най-популярните отборни спортове по света и благодарение на което България отново ще я има и там, за където десетилетия ни се струваше немислимо, че български крак може да стъпи – НБА.
Скромен. Небрежен. Здраво стъпил на земята.
Слиза от съвсем обикновен автомобил, който си шофира съвсем по свой осъзнат избор в последните пет години, откакто заигра в Олимпиакос. Не, че не може да си позволи пет пъти по-скъпа кола.
Може, но не му е на всяка цена.
Снимка:
Евгений Милов
Крачи с кецове в ръка, бос, по джапанки.
Движи се бавно, поздравява всеки, който застава на пътя му.
Но е сериозен. И умислен. Това са последните му дни на родна земя. Скоро ще полети към един нов свят и ще се завърне обратно у дома след има-няма 10 месеца.
Първите 15 минути са за снимки с местни деца и техните родители, дошли да се щракнат за спомен и да го поздравят.
Чинно подписва купчина свои плакати, които ще отидат за спомен в две от училищата на Ботевград – градът, в който през 80-те години на 20 век друг Везенков е безпощаден на терена – баща му.
Сашо Везенков печели три титли и три купи с Балкан преди да потегли към Кипър с първата вълна наши елитни спортисти, получили разрешение да се състезават в чужбина през лятото на 1989-а.
Везенков-старши се установява трайно в Никозия, а там се ражда и бъдещата голяма звезда на българския и европейския баскетбол – Александър.
Именно Сашо Везенков е неотлъчно до своя син.
Не говори много, но присъства и от това по-важно няма. Двамата са изключително близки, а Везенков-старши винаги е бил хем най-голямата опора на своя наследник, но и неговият вечен най-тежък критик.
"Ще се върна след малко", това са следващите думи, които чуваме от Александър, който вече е обул чисто нов чифт чорапи и вече е по маратонки.
Време е за работа във фитнеса.
Неотлъчно до него са двама души – треньорът Иван Коцев и баскетболистът на Балкан Николай Грозев. Те му помагат в подготовката това лято. Заедно с тях е и Александър Гавалюгов, който скоро също отлита надалеч – в академия на НБА таланти в далечна Австралия.
Настроението е носталгично. И емоционално. Но работата трябва да върви.
За четвърти път в своя баскетболен път, Александър Везенков потегля към чисто нова дестинация, започва битката за своето име и за своята чест отначало.
Преди 5 години, когато не беше навършил 23, напусна Барселона, където никога не получи шанс да докаже себе си и се премести в Атина, за да стане част от Олимпиакос.
В началото и там беше кошмар, но с цялата смелост на сърцето си, с всичката воля и характер на рода Везенкови, Саша се пребори и се превърна в душата и в огъня на този велик отбор.
Преди 9 години, едва на 19, талантливото хлапе, което вече беше събрало на опашка за себе си европейските грандове, пое от любимия му Арис Солун към претенциозната Барселона.
С много надежда и с детската наивност, че ако наистина си добър и се трудиш здраво, то няма начин да не се получат нещата.
Е, в Барселона не се получиха, но вече никой не си спомня за този клуб в семейство Везенкови.
А в Барселона със сигурност има поне 1-2 за уволнение (ако все още са там – б.а.), защото с типичната си своя надменност са изпуснали „златното пиленце“.
