Благодарение на нея ставаме свидетели на най-красивите кадри в художествената гимнастика. Нейното опитно око, бързи реакции и неуморен дух са запечатали моменти от историята, които ще останат за поколения напред като мотивация за реализирането на най-големите мечти. Тя е Анна Недкова - официален фотограф на Българската федерация по художествена гимнастика.
Тя е героят в третия ни епизод от поредицата "Златните момичета", посветена на Световната купа по художествена гимнастика. Финалите може да гледате на 14 април пряко по bTV, RING и на сайта btvsport.bg от 12:30 ч.
Анна е с родните грации навсякъде и преживява с тях всяко разочарование, но и всеки успех. Като златния олимпийски медал от Токио за ансамбъла!
"Винаги съм много емоционална на състезания, пея химна с тях, плача с тях, крещя "Дръж!", докато ги снимам. Олимпийските игри бяха най-емоционалното състезание за мен. В момента, в който скочиха, започнах да плача, другите двама български фотографи също плачеха. Това на нас не ни пречи. Толкова много сме свикнали, че няма значение дали плачеш или се смееш", разказва тя.
Като при всяка професия, първите крачки са трудни. Все пак художествената гимнастика е цял нов свят, който трудно приема външни хора!
"Първата седмица опознавах нещата и после бях сигурна, че това е моето. Отидох в период, в който се подготвяха за първите състезания, имаха контролни и беше страхотно напрежение, всички бяха много намусени. В момента, в който видеха апарата, директно се обръщаха с гръб. Бях в абсолютен стрес, не говорих с никой, не исках да им навлизам в личното пространство. После се поопознахме, започнахме да си говорим. На втората седмица бяхме приятелки", разказва Недкова.
Дори да изглежда лесно отстрани, работата ѝ е доста напрегната. Тя не е само човекът, който снима. Важно е да бъде в кондиция и да устоява и на критиките.
"Винаги имат забележки. Треньорките никога не се харесват - или съм им снимала грешния профил, или гимнастичките са много мускулести. Винаги имат за какво да ми направят забележка. Но аз снимам жени, няма как всички да са доволни. Повечето от съчетанията не ги познавам по състезания, но виждам нещата, когато погледна през апарата", признава Анна.
Художествената гимнастика ѝ се отблагодарява с много. Например със срещата с Япония - страната, в която гимнастичките имаха лагер всяка година преди олимпийските игри в Токио.
"До ден днешен съм влюбена в тяхната култура. Невероятно гостоприемни хора, възпитани. Манталитетът, културата, всичко е различно. Българките за тях са на пиедестал, държат се с тях като кралици. Били сме на места, на които дори японци не са били. Те са страшно мили! Аз съм влюбена в Мураяма и хората там!", споделя Недкова.
Тя обаче вече гледа към новото предизвикателство - олимпийските игри в Париж през лятото на 2024.
"Надявам се и там да плача от щастие и да имаме медал не само при ансамбъла, а и в индивидуалното. Силно вярвам, че е постижимо", категорична е тя.
Ако си мислите, че зад кулисите в художествената гимнастика винаги е сериозно и напрегнато, то трябва да поговорите за няколко минути с Анна. Тя ще ви разкаже за Баку, Формула 1 и едно смешно "отвличане" през малките улички на азербайджанската столица.
Или за един стол, облечен с нейни дрехи, който все още я преследва в кошмарите ѝ.
Но в края на деня е важно само едно - да обичаш това, което правиш.
"Щастлив човек съм, защото съм си намерила своето място. Много съм щастлива от това, което правя и че работя с хора, които обичам и тя ме обичат. Нашата професия е страшно трудна и много тежка, понякога сме в залата 16 часа - идвам в 7 и си тръгвам след 23. Ако не си обичах толкова работата и хората, с които работя, нямаше да го издържа. Понякога не усещам, че съм снимала 15 часа! Много важно е да обичаш това, което правиш", категорична е Анна.
Тя ще бъде и на Световната купа в София. Финалите може да гледате на 14 април пряко по bTV, RING и на сайта btvsport.bg от 12:30 ч.
